сряда, 17 декември 2014 г.

БГ ТВ

"БГ ТВ" е български телевизионен канал, който се разпространява от началото на 1997 г. първоначално под името "БКТВ". От 1 юни 2006 г. програмата е със сегашното име, като понякога е изписвана и "България ТВ", което обаче не трябва да се бърка с "ТВ България" - бившият логотип на БНТ свят. Към април 2013 г. собственици на медията са братята Георги и Димитър Бедникови. Първият от тях е водещ и на предаването "Споделете с мен". Други предавания, които можете да гледате по телевизията, са фолклорните "Песни за душата", "Балкан фолк", "Багрите на българското", "Изворче" и други. През 2012 г. за няколко месеца в "БГ ТВ" се появи скандалният водещ Ник Щайн, заради когото през 2003 г. бе отнет лиценза на Ден ТВ.
Каналът "БГ ТВ" е спрян от пакетите на всички кабелни и IPTV оператори. Причината за спирането се оказва новият собственик на канала Йордан Крастомиров Кръстев, който вече е собственик на "България Кабел ТВ" ООД.
България кабел тв  излъчваше цели 17 години по кабел, а също и през сателит, а от няколко години само през интернет. Освен "БГ ТВ" с нов собственик е и другата телевизията на България Кабел, интернет телевизията Gordimy TV. 
"БГ ТВ" вече няма да съществува след продажбата на канала. Новият собственик вероятно ще даде ново име, лого и визия съвсем скоро. Не е ясна съдбата на интернет телевизията Gordimy TV. 

понеделник, 15 декември 2014 г.

Международен ден на чая

Международният ден на чая се отбелязва всяка година на 15 декември предимно в страните, известни като производители на чай. Празнуват както на изток - Индия, Китай, Шри Ланка, Бангладеш, Непал, Виетнам, Индонезия, Малайзия, така и на юг - Кения, Уганда, Танзания, Малави. Това е ден, в който дори любителите на кафето признават качествата на тази така обичана от много хора напитка.
Всъщност, чаят е една от най-широко консумираните напитки в света след водата. Открит е много отдавна, неизвестно точно кога и къде, а около произхода му има много легенди. Все пак се твърди, че родината на класическото чаено растение е Китай, запарката от което се използвала като питие за лечебни цели още около 3000-та година преди Христа. Дълго време чаят се запазил като екзотична напитка от изтока, която можела да се опита само там. Масова популярност чаената напитка получава през X век, когато консумирането му започва да навлиза и в съседни на Китай страни като Япония и Корея.
Първият досег на европейците с чая е през XVI век, когато холандски кораби за първи път пренасят растението. Пътуванията в продължеиня на месеци, понякога година, често разваляли качеството му и това е една от причините напитката да не бъде добре приета в Европа първоначално. В последствие англичаните придобиват навика да пият чай, но дори и през XVII век той си остава напитката, сервирана предимно в кралския двор. Чак в средата на XIX век скъпата напитка започва да се консумира от всички слоеве на обществото. От там нататък британците възприемат чая като част от своята национална култура.
Днес в световен мащаб се консумират около милиярд и половина чаши на ден! Едно от най-хубавите неща при чая е неговото разнообразие. От чаеното растение произхождат всички видове класически чай, които познаваме. Зеленият чай например се прави от неферментирали листенца чай, а черният - от ферментирали. Начинът на обработка и най-вече степента на ферментация добавят останалото разнообразиее: бял, жълт, улонг, пуер... Всички тези разновидности се получават от едно растение.

Целта на инициативата 15 декември да бъде Международен ден на чая е както социална, така и икономическа - да се популяризира още повече напитката и да се привлече вниманието на обществото към страните производителки на чай и техните проблеми. От една страна това са трудностите, свързани с  производството и търговията на чай на местните производители, и от друга страна - условията, при които заетите в този бранш работят и живеят. Проблеми, свързани с отглеждането на растението, обработката, съхранението и пласмента на реколтата. Все по-агресивната политика на големите корпорации притиска местните производители. Те все по-трудно успяват да се справят с ниските изкупни цени и високите производствени разходи. Положението на местното население, работещо в тази област е тежко. Ниските доходи, несигурност и сезонност на работата, липсата на елементарни условия на живот и пребиваване, половата и етническата дискриминация, променящите се климатични условия, липсата на ефективни механизми за защита правата на производителите и на заетите в този сектор са само част от многобройните проблеми, пред които те са изправени.

Изборът на дата не е случаен, тъй като именно на 15-ти декември през 1773 година се приема "Световната декларация за правата на работниците в чаената индустрия“, но денят реално чапочва да се отбелязва и чества от 2005 година насам.
Нека и ние се присъединим към тази инициатива, и всеки път когато пием чай, се замисляме за ръцете, които са откъснали, сортирали, изсушили и навили грижливо чаените листенца.

Източник: impresso.bg

четвъртък, 4 декември 2014 г.

"Триумфът на любовта"

Мексиканският сериал "Триумфът на любовта" (El triunfo del amo) е създаден през 2010 г.
и е базирана на историята „Cristal”, написана от Делия Фиайо.
Теленовели, създадени по оригиналната история на Делия Фиайо са:
1.Венецуелската теленовела „Cristal“ (1985 г.)
2.Мексиканската теленовела „El privilegio de amar“ (1998-1999 г.)
3.Бразилската теленовела „Cristal“ (2006 г.)
Виктория Сандовала – най-успешната мексиканска модна дизайнерка, си спомня момента от преди двадесет години, когато е била блъсната нарочно от Бернарда, чийто мотив е бил Виктория да изгуби малкото си момиченце. Въпреки голямото желание на Виктория да я открие, до сега не е успяла. Никога не е чула нищо за малката си дъщеричка.
Но обратите на съдбата са непредвидими... Мария Десампарада, която носи визитка на Освалдо – съпругът на Виктория, моли за работа дизайнерката, която решава да я наема като модел, без да подозира, че тя е дъщерята, която толкова много иска да открие. Виктория си мисли, че съпругът ѝ ѝ изневерява с момичето, поради което решава да я наеме, но истинската ѝ цел е да разкрие изневярата.
През цялото време, Виктория унижава и се държи грубо с Мария Десампарада. Антониета, която е била до Виктория от времето, когато е изгубила момичето си, я упреква за това лошо отношение към девойката. Виктория не знае как да обясни чувствата, които предизвиква у нея Мария Десапарада, тъй като от една страна иска да я прегърне, а от друга – желае да я отблъсне.
Максимилиано се запознава с Мария Десампарада в модната къща. Младежът крие кой е в действителност. Между двамата мигновено пламва силно привличане, което по-късно се превръща в голяма любов. Това силно чувство подтиква девойката да се отдаде изцяло на Максимилиано.
Не след дълго, Мария Десампарада открива, че е бременна. Когато решава да каже на Максимилиано, той ѝ признава, че трябва да се ожени за Химена, тъй като тя е бременна. Така Мария открива, че Максимилиано я мами и премълчава своята бременност.
Брачният живот на Максимилиано с Химена е истински ад. Най-вече когато Химена, след инцидент, предизвикан без умисъл от Максимилиано, изгубва детето, което чака и започва да полудява.
Максимилиано открива, че детето, което Мария Десампарада чака, е от него, а не от Ернесто – млад фотограф, който се е влюбил в девойката и иска да се ожени за нея, поемайки грижите за дъщеря ѝ.
Химена разбира, че никога няма да може да стане майка и тогава решава да открадне дъщерята на Мария Десампарада. Това кара девойката да страда много, тъй като Химена е решена да даде момиченцето за осиновяване.
Години по-късно, Виктория се среща с Хуан Пабло, когото упреква за неговата страхливост за това, че не се е сбогувал с нея преди да влезе в семинарията. Тя му съобщава, че е родила дъщеря от него и че Бернарда, неговата майка, винаги е знаела.
Хуан Пабло, който сега е свещеник, крайно възмутен, упреква Бернарда за нейното мълчание. Той се изпълва с вина и безсилие, но е твърдо решен да търси дъщеря си, докато не я открие.
Около майка и дъщеря се развива една голяма любовна история и недоразумения, които издигат стотици препятствия и предизвикват множество жестокости, докато накрая с една дума и с три красиви думи се запечатва Триумфа на любовта. 

Реклама