неделя, 27 октомври 2013 г.

История за издълбаната тиква


Самата дума "Хелоуин" произлиза от католическата църква. Първи ноември – Денят на всички светии  е католически празник в чест на светците. Но през V век преди Христа в келтска Ирландия лятото е свършвало официално на 31 октомври и на този ден се е чествал празникът "Самхаин" - келтската Нова година. Историята разказва, че тогава всички, умрели през миналата година, идват на Земята да търсят тела, в които да се вселят за следващата. Хората са вярвали, че това е единствената надежда за живот след смъртта. Келтите казват, че всички закони на пространството и времето спират да действат по това време на годината и позволяват на духовете да се смесят с живите. Хората обаче не позволяват на духовете да се вселят в телата им и затова вечерта на 31 октомври гасят огньовете пред домовете си, за да изглеждат къщите студени и неуютни. Преобличат се като вампири и шумно обикалят от къща на къща, за да изплашат призраците, които искат да обладаят телата им. Според една друга версия за това защо келтите са гасили огъня пред домовете си това е желанието на тези племена да запалят огъня от общ източник, от Огъня на Друидите, който се е намирал в Средна Ирландия, близо до Исинач. Някои легенди разказват, че келтите са изгаряли на клада хора, обладани от духове, за да дадат урок на призраците. Римляните възприемат келтските обичаи, но през I в. от новата ера спират да изгарят и принасят в жертва човешки същества.
Празникът "Вси светии" е пренесен в Съединените щати през 1840 г. от ирландски емигранти, търсещи убежище от глада в страната си. Смята се, че традиционната фраза "номер или лакомство" не идва от ирландските келти, а от европейския празник за душата, който се е отбелязвал през ХIХ в. На 2 ноември – Деня на всяка душа – древните християни обикаляли от село в село, за да молят за "парче за душата" – хляб със стафиди. По традиция най-много се давало на просяците, които обещавали да споменат в молитвите си с добра дума покойните роднини на дарителите. Хората вярвали, че мъртвите остават в преддверието на ада след смъртта и че молитвите им помагат да намерят пътя към рая.
Обичаят да се издълбава тиква с очи, уста и нос по всяка вероятност идва от ирландската култура. Легендата разказва, че човек на име Джак, пияница и гуляйджия, измамил Сатаната, като го накарал да се качи на едно дърво. Джак издълбал кръст върху дънера на дървото и така хванал дявола в капан. Човекът сключил сделка с демона, че ако никога повече не го предизвиква, ще го пусне от дървото. Според народните поверия след като Джак умрял не бил допуснат нито в рая, защото бил много лош, нито в ада, защото сключил сделка с дявола. Но Сатаната дал на Джак въглен, с който да осветява пътя си през тъмнината. Въгленът бил поставен в издълбана ряпа, за да свети по-дълго.
Доста време ирландците дълбаели репи, но емигрантите им в Америка стигнали до извода, че тиквите са по-големи и по-удобни. Затова в Съединените щати и досега се използват тикви, в които се поставя свещ.
Въпреки че някои секти, като сатанистите например, придават особен смисъл на този празник, днес той е най-вече любимо забавление на децата. Своеобразен карнавал, на който и възрастните се забавляват. От няколко години се правят плахи опити за отбелязването на "Вси светии" и в България. Но както всичко привнесено отвън (да вземем "Свети Валентин"), традицията му у нас е по-скоро пародия на американската. А и нашите коледари са къде-къде по-атрактивни.

Източник: Slovo.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар